• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,265 hits
  • Категории

  • Архив

Oткриха огромна подземна река под Амазонка

Подземна река на дълбочина 4 км, течаща под Амазонка в същата посока от запад на изток са открили бразилски учени, съобщи АФП.

Благодарение на това откритие изследователите са достигнали до извода, че амазонският регион разполага с две речни системи – надземна, която е формирана от Амазонка, и подземна, кръстена „Хамза“, преминаваща през дълбоки седиментни слоеве.

Научният екип, ръководен от проф. Елизабет Пиментел, изследвал температурните данни на 241 кладенци, пробити от бразилския петролен гигант „Петробрас“ в амазонския басейн.

Въпреки че текат в една и също посока, реките Амазонка и Хамза доста се различават. Амазонка е много по-тясна и нейните брегове отстоят „само“ на 1 до 100 км разстояние. Докато руслото на подводната Хамза е с широчина от 200 до 400 км.

За сметка на това водите на Амазонка текат с много по-висока скорост от 0,1 до 2 метра в секунда. Що се касае до Хамза тя изтича със скорост от 10 до 100 метра на година. Водите й се втичат дълбоко под морето, някъде около устието на Амазонка. На това обстоятелство вероятно се дължи малката соленост на морските води в този регион, заключават бразилските учени.
Бразилия разполага със система от 12 речни басейна, в които са съсредоточени 13% от сладководните запаси на планетата, припомня агенцията.

http://www.btv.bg

Oткриха диамантена планета

Екзотична диамантена планета, която е в орбита около малка звезда в съзвездието Змия, са открили астрономи, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“.

Новата планета е много по-плътна от която и да е друга известна досега. Съставът й е предимно от въглерод. Заради плътността й учените изчисляват, че въглеродът е в кристална форма. Това означава, че по-голямата част от този странен свят е диамантена. Една от най-плътните форми на въглерода е диамантът, припомнят специалистите.

„Еволюционната история и удивителната плътност на планетата ни карат да мислим, че тя е съставена от въглерод. Този „масивен“ диамант орбитира около неутронна звезда на всеки два часа и десет минути“, обяснява Матю Бейлс от Технологичния университет „Суинбърн“ в Мелбърн.

Необикновената планета се намира на 4000 светлинни години от Земята и вероятно е останка от някогашна по-масивна звезда, която е изгубила външните си пластове. Диамантеният свят е твърде отдалечен, за да се вижда от нашата планета. Открит е с радиотелескопа Parkes с диаметър 64 м.

Диамантената планета орбитира около новооткрит пулсар – много плътна звезда, разположена в „задния двор” на Млечния път. Наименованието на пулсара е PSR J1719-1438. Пулсарите са малки мъртви неутронни звезди с диаметър около 20 км.

Направените от астрономите изчисления показват, че диамантената планета е с маса малко по-голяма от тази на Юпитер. Плътността на новооткритата планета обаче е с 20 пъти по-голяма от юпитеровата.

Освен водород, диамантеният свят съдържа и кислород, който преобладава на повърхността и намалява в посока към наситения с въглерод център. Голямата плътност на планетата изключва наличието на леки елементи като водород и хелий – основните съставни части на газови гиганти като Юпитер. Как точно изглежда този странен диамантен свят остава загадка за астрономите.

http://www.btv.bg

Светът свършва…може би след 3,7 милиарда години

Вселената и всичко, което тя съдържа, може да има край и той да настъпи до 3,7 милиарда години, смятат американски и японски астрофизици, които поставят под въпрос възприетата от повечето космолози теория за вечно разширяване на единството пространство-време, предаде Франс прес.

Светът няма да свърши по наше време, но има 50% вероятност това да стане през следващите 3,7 милиарда години, посочват в изявление учените. Те изтъкват, че някои методи и хипотези, използвани отдавна от астрофизиците, и най-вече произволната граница на времето за изчисляване на вероятността вселената да съществува до безкрайност, води всъщност до извода, че времето ще свърши.

С други думи тази времева граница, приета единствено като средство за статистически изчисления, се държи всъщност – независимо дали искаме или не – като реално физическо явление, обяснява пред АФП Рафаел Бусо, астрофизик от Калифорнийския университет в Бъркли и основен съавтор на научния труд, публикуван на интернет-сайта arXiv.orf.

Според общоприетата теория вселената е възникнала при Големия взрив преди около 13,7 милиарда години и продължава да се разширява със скорост, ускоряваща се експоненциално, тласкана от енергията на вакуума, и така до безкрай.

Много важно е да се разбере, че ние не изразяваме убеденост в заключението, че времето ще свърши, но не можем да изключим възможността това да се случи, подчертава ученият.

Астрофизикът Чарлз Лайнуивър от обсерватория „Стромло“ на Австралийския национален университет обаче смята, че изводът на американските и японските му колеги е погрешен. Според него те въвеждат внезапно появяващ се катаклизъм по чисто статистически причини.

Средната продължителност на живота, който остава на вселената според Бусо, произтича от факта, че той въвежда известна граница на времето, за да получи допустима вероятност в модела си, казва Лайнуивър на уебсайта на американската телевизия Ей Би Си. Става дума единствено за приета твърде сериозно статистическа техника, допълва той.

В отговор Рафаел Бусо обясни за АФП, че е прибягнал до метод, използван от множество водещи физици от години и нищо не е измислил. Ние показваме, че допускането на хипотезата за ограниченост на времето не е толкова наивна. Тази теоретична ограниченост е неизбежна и физическа, и изисква физическа обосновка, на която не може да се гледа само като на математически фокус, добавя той.

Интернет навърши 41 години

Интернет навършва днес 41 години. Любопитни подробности за рожденика и идването му в България събра в репортажа си Марина Евгениева:

Историята започва на този ден през 1969-а година. Тогава учени от Kалифорнийския университет и Стандфордския изследователски институт успяват да обменят данни между два компютъра на разстояние 400 мили. Днес животът ни е толкова свързан с глобалната мрежа, че сякаш винаги е съществувала.

Но тя се е появила преди 41 години, точно в 22,30, както става ясно от една бележка – часът на получаване на данните от единия в другия компютър. В България интернет идва преди 20 години, а сред първите хора, които започват да се занимава професионално с него е Жюстин Томс.

„Смятам, че ако повече хора са свързани към интернет животът им ще е по-лек и смятам, че и младите хора трябва да са в интернет. И ние не трябва да спираме децата си да са в интернет, напротив трябва да ги окуражаваме. Възрастните хора също биха могли да правят страхотни неща в интернет”, каза авторът на книгата „Първите в българския интернет”.

Днес можем да правим почти всичко в глобалната мрежа, а не само да обменяме данни, както е било в началото. Във вида, в който познаваме нетът днес той е създаден преди 26 години в Швейцария от Тимъти Бърнърс Лий.

„Това е компютърът на Барнърс Лий – човекът, който е разработил „Уърлд Уайд Уеб”, трите W системата. Той е работил на този компютър, това е първият компютър, на който тази система е инсталирана. Това е разработка правена специално за ЦЕРН, за експериментите, които се провеждат в ЦЕРН”, каза доц. д-р Леандър Литов, ръководител на катедра „Атомна физика” в СУ.

А сега, ако искате да коментирате нечий статус в социалната мрежа, да си купите нещо от онлайн търг или да направите виртуална разходка в музея Прадо в Мадрид можете и да честитите мислено рождения ден на интернет.

http://www.btv.bg

Учени имплантираха нов вид чип в ретината на незрящи

Нова надежда за незрящите. Учени от университета в Тюбинген имплантираха нов вид чип в ретината на 11 незрящи. Чипът не се захранва. Работи чрез превръщането на светлинните лъчи, в електрически импулси, които отиват в зрителния нерв зад окото.

Новият метод не възстановява изцяло зрението, но позволява на незрящите да засичат обекти с очите си.

Най-добрите резултати показват разпознаване на чаша и прибори върху маса, отделни букви, както и седем нюанса на сивото.

Досега се прилагаше друг метод – вградена камера в очила и чип, който се свързва директно с очният нерв и се захранва от бобини, вградени в рамките на очилата.

http://www.btv.bg

Откриха нов живот в подводна пещера на Канарските острови

Изследователи откриха нов морски живот в подводна пещера на Канарските острови.

подводна пещераНовооткритите твари са ракообразни без очи и с отровни зъби, заявиха изследователи от Тексас, цитирани от БТА.

Морски биолози от A&M University в Галвстън, Тексас попаднаха на ракообразни и червеи, които са по-малки от оризово зърно, в подводна пещера, дълга 1,6 километра, в Лансароте.

В изследването участваха също учени от Испания и Германия. Ракообразните живеели в пълен мрак в пещера, образувана от вулканични изригвания преди близо 20 000 години.

Слепите ракообразни с почти прозрачно тяло, кръстени Speleonectes atlantida, са дълги около 2,5 сантиметра и имат отровни зъби.

Изглежда, че тези ракообразни произхождат от ранните етапи на образуване на Атлантическия океан преди милиони години.

 

www.actoalno.com

Откриха градивен елемент на живота в комета

Аминокиселината глицин, основен градивен елемент на протеини, е открита за пръв път в комета. Находката подкрепя теорията, че суровият материал за живота на Земята е пристигнал от космоса, предаде Ройтерс.

Микроскопични следи от глицин са намерени в проба от частици от опашката на кометата Вилд 2. Те са събрани от сондата „Стардъст“ на 390 млн. км от Земята през 2004 г. Пробите от газ и прах са събрани върху малка чиния, покрита със специален материал, известен като аерогел. Те са донесени на Земята през 2006 г. в метален контейнер, който се откачва от „Стардъст“ и се спуска с парашут в пустинята на щата Юта.

Смята се, че комети като Вилд 2 съдържат добре запазени материали от зората на Слънчевата система преди милиарди години. Учените вярват, че в тях е ключът към загадката за образуването на Слънцето и планетите.

Последните открития подкрепят теорията, че обекти като метеорити и комети са „посели“ живота на древната Земя със сурови материали, които се образуват в космоса.

Първоначалното откриване на глицин е оповестено миналата година. На учените обаче е било необходимо време, за да потвърдят, че въпросната аминокиселина е с извънземен произход.

http://www.btv.bg