• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,643 hits
  • Категории

  • Архив

Най-издръжливото животно на планетата… и извън нея

 Миниатюрни членестоноги от семейство Тардигради оживяха след 10 дни в открития космос и създадоха потомство

Вакуумът и предизвикваната от него екстремна дехидратация на организма, и слънчевата/галактическа, космическа радиация правят невъзможно озцеляването на повечето земни организми в космоса. Шведски и германски учени обаче доказаха посредством орбитални експерименти, че миниатюрните членестоноги от семейство Тардигради, известни с името си “водни мечки” (Tardigrades, water-bears), чийто размери са от 0,1 до 1,5 мм., могат да оцелеят най-малко 10 дни в крайно неблагоприятните условия на открития космос, съобщава ScienceNOW.

По време на изследванията, резултатите от които са публикувани в специализираното издание Current Biology, микробиолози и генетици от Университета на Кристианстад в Швеция, Института по аерокосмическа медицина в Кьолн, Университета на Щутгарт и Университета на Стокхолм установиха, че някои от над 1000-та вида тардигради са в състояние да възстановят напълно жизнените си функции след 10 дневен престой в открития космос и да възпроизведат напълно жизнеспособно потомство. 

Тардиградите отдавна са известни на биолозите като едни от най-жизнеспособните организми на земята, които успяват да оцелеят при крайно екстремни условия на жизнената среда. Някои видове тардигради живеят в разредената атмосфера на Хималаите на височина над 6000 м., на дълбочина под 4000 м. в морето, или край хидротермални източници в океана, чийто води са с температура над 100°C. По-рано извършени опити с миниатюрните животинки показали, че те могат да оцелеят по няколко минути при нагряване от 151°C градуса по Целзий, няколко дни при охлаждане до -200°C, или няколко минути при -272°C – само един градус над абсолютната нула!

Откриването на удивителните членестоноги, чийто най-стари фосили датират от епохата на Камбрия (преди 542-488,3 млн. години), дължим на немският зоолог Йохан Гьоце (Johann August Ephraim Goeze), който описва за пръв път “малките водни мечки” през 1773 г.

Тардиградите преживяват екстремните промени в средата благодарение на уникалното състояние анхидробиоза (anhydrobiosis) или екстремно изсушаване на организма, при което съдържанието на вода пада до 1% от нормалното, метаболизмът спада до 0,01% от нормалното, а тялото им се покрива от защитна обвивка, която предотвратява изпарението на тези последни остатъци от водно съдържание. Когато околната среда стане по-благоприятна, тардиградите постепенно се връщат към нормалните си жизнени функции.

Екипът учени, ръководен от проф. Ингемар Йонсон (K. Ingemar Jönsson) от Университета на Кристианстад, извела на ниска орбита в открития космос два вида тардигради – Richtersius coronifer и Milnesium tardigradum, който били подложенип на серия експерименти на борда на руския безпилотен апарат “Фотон-М3”.

В космоса полетели общо 120 тардигради, по 60 от двата вида. По време на полета, една част от членестоногите, включваща представители и от двата вида, се намирала в състояние на вакуум, но била защитена от слънчевата радиация от специален екран.

Други две групи тардигради прекарали по 10 дни във вакуум и под въздействието на ултравиолетови А-лъчи (дължина на вълната 400-315 нанометра) или ултравиолетови В-лъчи (дължина на вълната 315-280 нанометра), а последната група членестоноги били подложени на цялата гама неблагоприятни условия на средата на открития космос.

По време на експеримента, всички тардигради изсъхнали. След връщането им на “Фотон”, повечето от тях възстановили жизнените си функции. Пълният спектър вредни въздействия на открития космос (ниска температура, вакуум и ултравиолетови А и В-лъчи) преживяли само M. Tardigradum.  Освен това, представителите от този вид от вторите две групи, на които били спестени част от негативните влияния на средата, създали потомство, което по нищо не се отличавало от това на събратята им, останали на борда на “Фотон”.

Засега учените не са в състояние да обяснят механизмите, позволили на “водните мечки” да оцелеят след дългото ултравиолетово облъчване в космоса. Принципно лъченията с такава дължина на вълната предизвикват разкъсвания и фатална мутация на ДНК. Членестоногите обаче по всяка вероятност притежават специфични защитни системи, които предпазват ДНК-веригата им или “ремонтират” изключително бързо генетичния им материал.

По-нататъшните изследвания на защитните механизми на тардиградите, според учените ще могат да спомогнат за откриването на механизми за предпазването на живота на космонавтите от вредното въздействие на космоса при полети на далечни разстояния и при планираното строителство на първата лунна база, което според програмата на NASA трябва да започне след 2020 г.

 www.bgfactor.org

Advertisements

2 Коментари

  1. значи тардиградите може и да са извънземни

  2. може никога нищо не се знае

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: