• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,643 hits
  • Категории

  • Архив

Списък на най-старите дървета в света

 В следния списък са подредени най-старите открити дървета в света по име и възраст:

 

но само за някои мога да намяря повече информация ( ето я и нея )

 

* Прометей (известен и под името WPN-114) е прякор, даден на най-стария неколониален организъм, откриван някога. Големият мъхестошишарен бор (Pinus longaeva) е бил поне на 5 000 години. Той е расъл на пределната височина над морското равнище, над която не могат да растат гори, близо до връх Уийлър (Wheeler Peak) в Източна Невада, САЩ.

Дървото е било отсечено през 1964 г. от дипломиран студент и служители на Американското горско стопанство (United States Forest Service) за научноизследователски цели, въпреки че те твърдят, че по това време не са знаели за световната рекордна възраст на дървото. Обстоятелствата, довели за отрязването му, остават спорни. Съществуват различни версии за случилото се и за взимането на решението, но са приети едва няколко най-основни факта. Прякорът на дървото идва от митичния герой Прометей, който е откраднал огъня от боговете и го е дал на хората.

 

*Обикновеният тис, наричан също Отровачка (Тaxus baccata) е иглолистно дърво от семейство Тисови. Той е двудомно дърво, което в редки случаи (в Кавказ) може да достигне до 28 м височина, но често се развива като храст или малко дърво със сивокафява кора на стъблото. Листата са разположени гребеновидно в два реда в хоризонтална равнина, низбягващи по клонката. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу по светли, матови. На мъжките дървета рано напролет се образуват огромен брой дребни кълбести шишарчици, съставени от няколко прашници, разположени в пазвата на малки люспи. Женските екземпляри формират по младите клонки многобройни единични семепъпки, които са зелени и незабележими. Но наесен зрелите семена отдалеч се виждат по клонките. Месестата им обвивка (арилус) издава присъствието им с яркомалиновочервения си цвят. Тази сочна обвивка е сладка и служи за храна на птиците, а в някои страни се използува и от хората. Тисът е силно отровен, тъй като съдържа алкалоида таксин и гликозида таксикатин. Цялото растение и семената, с изключение само на арилуса. Но както често се среща в природата, отровността му е относителна. Има сведения, че младите клонки се ядат от козите в Странджанския район. Дървесината на тиса е плътна, без смолести канали и с характерно жълточервено оцветяване. Цени се за изработване на предмети за бита. У нас се среща в почти всички планини, но е представен с единични екземпляри или малки групи. Най-голямото му находище е в Средна Стара планина над село Скобелево, Павелбанско. На Витоша се среща над село Бояна в района на едноименния водопад при надморска височина от 1100—1200 метра. Тисът достига възраст до 4000 години, така че той наистина е един природен паметник. Листата и младите клонки се използват в народната медицина при нервни и сърдечни заболявания и при простуда. Декоративно защитено растение.

 *Дъбът (Quercus) е род двусемеделни растения, включващ няколкостотин вида широколистни дървета и храсти. Разпространен е в Северното полукълбо от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Плодовете на дъбовете са тип орех, наричан често жълъди. Представителите на рода в България включват между 7 и 15 вида. Броят на видовете варира, защото предвид голямата изменчивост на някои от видовете (напр. летен, зимен и космат дъб) са описвани и по-голям брой видове (таксони).

Обикновеният дъб (Quercus robur или наричан още „летен дъб“) расте в низините и равнините като лимитиращият фактор за неговото разпространение е дълбочината на почвата. Зимният дъб (наричан още горун) расте в по-високите части и определя горната граница на дъбовия пояс в България (средно около 1000 m надморска височина).Той достига до 20 метра, а обиколката му е 8,6 метра.

 *Байкушевата мура е важен екземпляр от вида черна мура (Pinus heldreichii). Наречена е на името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се в планината Пирин в България на 1930 метра надморска височина. Разположена е в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа Вихрен. Възрастта ѝ се оценява на повече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните ѝ размери са: височина 26 метра, диаметър 2,2 метра и обиколка 7,8 метра.

 

 

 

http://bg.wikipedia.org

Advertisements

2 Коментари

  1. Много интересна тема. Найстина доста информация дава, такива неща които лично аз не знаех. И в България см имали много стари дървета, а дори не съм предполагала

  2. tezii darweta mii pomognaxa mn. !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: