• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,643 hits
  • Категории

  • Архив

Oзоновата дупка

Разрушаването на озоновия слой се превръща във все по-популярен проблем. Озоновият слой се намира между 10 и 50 км над повърхността на Земята и съдържа приблизително 90 процента от озона в атмосферата. При нормални условия стратосферният озон се образува като резултат от фотохимичното равновесие между кислородни молекули, кислородни атоми и слънчева радиация. Поглъщането на ултравиолетовите кванти води до намаляване на озона, притокът пък на кислородни атоми от по-горните слоеве на атмосферата позволява образуването на нови молекули озон. Така се установява динамично равновесие между двете реакции. Озоновият слой е защита за живота на Земята, тъй като единствено той поглъща пълноценно слънчевата ултравиолетова радиация. Той играе ролята на природен филтър, поглъщащ опасните за всички живи същества ултравиолетови лъчи, чийто източник е Слънцето. През 1985 г.бе констатирано, че съдържанието на озон над Южния полюс е намаляло. Впоследствие аналогичен процес бе наблюдаван и над Северния полюс. Оказа се, че озоновата броня на планетата ни е „поизтъркана“ и над Западна Европа, Тихия океан и Централна Америка. Концентрацията на озона често се измерва чрез неговото общо количество в атмосферен стълб, движейки се от повърхността на земята към горните слоеве на атмосферата. Системното научно наблюдение показва за първи път през 1991 година данни за значително намаление на озона през пролетта и лятото както в Северното, така и Южното полукълбо – на средните ширини и по – близо до полюсите – както и по време на Южната зима. Тези тенденции са били по-изразени през 80-те , отколкото през 70-те години. „Озоновата дупка“. Драматичното намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдаван за пръв път през 1970 година, когато екип английски учени вижда „пробива“ над ледения континент. Увеличеното съдържание на хлор и бром се сочи като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния полярен озон. Изкуствените източници на хлор и бром са фреоните и халоните. Те са почти изключително изкуствени индустриални вещества, произведени за пръв път през 30-те години. Фреоните се използват в аерозолните препарати. Охладители при хладилниците и климатиците, пенливи субстанции при производството на изолационни и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните се използват частично при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на атмосферата, а достигат до стратосферата. Там под действието на светлината те се фотодисоциират и окисляват. Получават се свободни хлорни атоми, които влизат в реакции с озона многократно. Изчисленията показват , че по този начин един хлор може да реагира многократно и да причини разпадането на около 100 000 молекули озон. Директните емисии на азотни окиси в стратосферата от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Чиято молекула е триатомна на елемента кисрород, а при взаимодействие се превръща в обикновенната двуатомна. Установено е, че реакциите, предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на ниски температури, необходими за разрушаването на озона изтъняването е почти пълно, със загуба от 95 процента. Основните потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са: Нарушаване на топлинната структура на атмосферата, съпроводено с възможни промени в атмосферната циркулация- силен парников ефект! Увеличаване на ултравиолетовата радиация на земната повърхност. Ако всички други фактори останат непроменени, няма никакво съмнение от научна гледна точка, че разрушаването на стратосферния озон ще засили ултравиолетовата радиация на повърхността на Земята. Увеличената ултравиолетова радиация може да се отрази върху здравето на хората, екосистемите, веществата, върху физико-химичните процеси в ниските слоеве на атмосферата. Изчисленията базирани върху измерване тенденциите на намаляване на озона сочат, че съпровождащият ефект ще бъде увеличено ултравиолетовото излъчване върху големи площи от повърхността на Земята и по специално около 30 градусовите географски ширини. Отражение върху здравето на хората. Изчислено е, че дългосрочна редукция на озоновата концентрация с 10 % ще означава 26 % увеличение на случаите на немеланомен кожен рак. Отражение върху водата и сушата. Екологичното равновесие ще бъде все така заплашено ако разрушаването на озоновия слой продължи. Специалисти от Националния център по хидрология и метеорология твърдят, че засега над България слоят не е изтънял. Учените бият тревога: ако в най-скоро време не се приложат драстични мерки за „закърпване“ на озонния слой, след 15-ина години ще сме на прага на глобална катастрофа: броят на заболелите от рак на кожата и катаракта чувствително ще нарасне. За да не се случи всичко това, английски и канадски физици предлагат няколко самолета да кръстосват долната част на стратосферата и да изхвърлят прашинки, които отразяват слънчевата светлина, парирайки пагубното въздействие на ултравиолетовата радиация. Според италиански физици няма смисъл да се хабят самолети – по-добре ще е да се използват мощни оръдия, изстрелващи снаряди, заредени с прах, чиито частици ще отразяват вредните лъчи. Японски и американски учени пък предлагат на околоземна орбита да се инсталират 50 000 огледала с обща площ 50 кв.км, които да попречат на част от слънчевите лъчи да достигнат земната повърхност, отразявайки ги в Космоса. Свръхсекретна военна микровълнова антена, конструирана наскоро от руски инженери и физици, е способна да предотврати изтъняването на озоновия слой. Технологията е създадена за целите на противоракетната отбрана. Оказало се, че тя успешно унищожава химичните вещества, разграждащи озона. Конструкторите на антената предлагат огромни наземни станции да излъчват микровълнови импулси, чиято задача е да йонизират част от атмосферата. При този процес ще се освобождават електрони, които ще се прикрепват към химикалите-врагове на озона, и ще ги разлагат на безопасни компоненти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: