• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,850 hits
  • Категории

  • Архив

Тайнствена галактика в близост до Млечния път

Астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли са открили косвени доказателства за това, че Млечният път има съсед с достатъчно значима маса, съобщи сп. „Ню сайънтист“. Учените засега не могат да отговорят на въпроса къде именно да търсят тази невидима, скрита съседна галактика.
galaktika
В изследванията си астрономите са се интересували от разпределението на газа на границата на Млечния път. Извършвайки серия компютърни симулации на галактическата еволюция, учените са установили, че подобно разпределение се обяснява най-добре с наличието на неизвестен съсед на нашата галактика.

Изчисленията на изследователите показват, че масата на невидимия съсед може да достига един процент от тази на Млечния път, тоест около 10 милиарда слънчеви маси. А това означава, че той е сравним с Големия Магеланов облак – малка неправилна галактика джудже, една от най-близките до Млечния път.

Според изследователите новият съсед се намира на разстояние около 300 000 светлинни години от нашата галактика.

Работата на учените от Калифорнийския университет в Бъркли е приета положително от специалистите. Главният й недостатък е, че съседната галактика досега не е открита. Учените от Калифорнийския университет предлагат няколко варианта на обяснение на парадокса. Първо, съседът може да е скрит за наблюдателите от Земята от самия Млечен път

Второ, съществува вероятността излъчваната светлина от съседната галактика да е много бледа. В нея може да има малко газ, прах и млади звезди. По тази причина космическият обект, съседен на Млечния път, и досега си остава незабелязан.

http://www.btv.bg

Advertisements

Как Слънцето ще промени Земята?

Слънцето ще затрудни живота на високо-технологично устроените държави през следващите пет години. И НАСА, и българските учени прогнозират, че звездата в центъра на Слънчевата система навлиза в нов цикъл на повишена активност. Какво всъщност ще се случи през 2013 година у нас, разказва Теодора Енчева.
slunce
Учените по цял свят напразно чакаха през последните няколко години да настъпи традиционното циклично усилване на слънчевата активност, но първоначалните им данни ги подведоха.

Предстоящите четири-пет години от общо 11, колкото е един слънчев цикъл, ще бъдат много горещи. Това показват последните наблюдения на НАСА.

Учените са сигурни, че промяната в температурата в конкретен град или държава на Земята, зависи от промените със Слънцето, но не пряко, а по принцип. Заради най-голямата звезда в слънчевата система, животът на хората може рязко, коренно и опасно и да се промени.

„Вследствие на по-високата слънчева активност, ще има по-голям брой магнитни бури. Те въздействат на точността на приемниците. Джипиесите започват да отчитат с голяма грешка действителното положение за самолети и кораби за тяхното действително място“, каза проф. д-р Цветан Дачев дир.на институт по слънчево-земни въздействия на БАН.

До 2013 година има голям риск от изтичането на нефт от далекопроводите например. Токовете, които текат в тези дълги тръби, стават по-големи и съответно корозията е по-голяма и води до по-чести аварии“, подчертава проф. Дачев.

За да изучават Слънцето, българските учени изобретиха 98-грамов уред, който сега се намира в орбитата на Луната.

Този и още четири уреда ще позволят прогнозите за бъдещето на живота на Земята, да бъдат по-пълни и по-точни. Кога – предстои да видим.

http://www.btv.bg

Астрономи откриха изрязана галактика

Астрономи от Европейската южна обсерватория установиха с помощта на телескопите й, че халото (струпването на звезди извън основния диск) на гигантската галактика Messier 87 е изрязано. То завършва много по-рано, отколкото теоретично би трябвало.galaxy

Диаметърът на халото е около милион светлинни години, съобщи сп. Astronomy and Astrophysics. В рамките на изследването учените са наблюдавали галактично струпване, което е разположено на разстояние 50 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Дева. В този район има неколкостотин галактики, включите големи елиптични, към които се отнася и Messier 87.

Изследователите са се интересували от планетарните мъглявини – струпвания на йонизиран газ около бели джуджета. Дадените мъглявини са удобни за наблюдение. Те са позволили да бъдат получени данни за движението на звездите в отдалечените райони на космоса. Като се знаят те, има възможност да се определи разположението на звездите в струпването и в халото.

Наблюдението на мъглявините е било извършено с помощта на спектрографа FLAMES, монтиран на телескопа VLT.

Засега учените не могат да обяснят какво е изрязало халото на Messier 87. Съществуват няколко хипотези. Според едната липсата на звезди е обусловена от взаимодействието на струпването с други галактики. Според другата, за това е виновна тъмната материя, която според съвременните представи изпълва галактическото хало.

Освен това учените са установили, че Messier 87 в бъдеще ще се сблъска със съседната галактика Messier 86. Събитието трябва да стане през близките един милиард години. БТА

www.actualno.com

Звездите „изяждат“ близките планети

Брайън Джексън от Университета на Аризона в Тусон и негови колеги стигнаха до извода, че екзопланети, които обикалят близо до породилите ги звезди, бързо биват „изяждани“, но не само от гравитацията им, съобщи сп. „Ню сайънтист“.
d0b7d0b2d0b5d0b7d0b4d0b0
В две изследвания учените показват, че силата на привличането на една звезда може да ускори спираловидното движение на намираща се наблизо планета, а също да стане причина планетата да изгуби голяма част от атмосферата си.

Изследванията могат да обяснят защо малък брой екзопланети са били открити близо до своите звезди. Досега са описани повече от 300 екзопланети. Много от тях са близо до породилите ги звезди и се смята, че там поначало е твърде горещо, за да могат газовете и прашинките да образуват планети. Това сочи, че планетите идват от по-далеч и са мигрирали навътре.

Планетите, които са най-близо до звездите си, обикновено са на 0,05 астрономически единици от тях. 1 АЕ е разстоянието от Земята до Слънцето. Космолозите не знаят защо планетите се струпват там. Когато са извънредно близо до една звезда в „зоната на Рош“, планетите биват разпокъсани от звездната гравитация.

Миграцията им обаче изглежда спира точно отвъд тази граница. Джексън и колегите му обясняват това с наличието на приливно-отливни сили между планетата и нейната звезда. Същата сила принуждава Луната бавно да разширява орбитата си около Земята. В този случай обаче Луната обикаля около Земята по-бавно, отколкото Земята се върти около оста си. Това отдалечава Луната от Земята.

Мощните приливно-отливни сили не са единственият фактор, който разпокъсва близките планети. Изблици на активност в младостта на една звезда могат също да лишат една планета от голяма част от масата й, установиха специалисти, ръководени от Хелмут Ламер от Австрийската академия на науките в Грац.

www.actualno.com

Астрономи откриха голяма популация на необичайни бели джуджета

Американски изследователи от Университета на Сан Франциско с помощта на орбиталния телескоп „Хъбъл“ откриха в кълбовидния звезден куп NGC 6397 голяма популация от необичайни бели джуджета, съобщи Лента.ру.

d0b1d18fd0bbd0beПодробности ще бъдат публикувани в следващия брой на сп. The Astrophysical Journal. Звездният куп NGC 6397 се намира на разстояние около 7200 светлинни години в съзвездието Жертвеник. Там учените са видели 18 необичайни бели джуджета.

Те се различават от „стандартните“ по малката си маса и по това, че са съставени предимно от хелий, докато останалите са образувани от въглерод и кислород. Новото изследване е позволило да се увеличи местната популация хелиеви джуджета до 24.

Първите шест подобни обекта в района са открити още през 1998 г. Според астрономите новите резултати ще позволят да се научи повече за механизма на възникване на необичайните бели джуджета.

 

www.actualno.com

„Стерео“ събра уникална информация за Слънцето

piepol1Уникална информация за изригванията на Слънцето получиха учени от НАСА благодарение на двата идентични апарата на космическото дуо „Стерео“, което изследва нашето светило, съобщи ИТАР-ТАСС.

На сайта на апаратите се казва, че са получени данни за триизмерната структура на короналните изригвания. Спътниците са предали на Земята информация за пространственото разпределение на масата, за температурата и магнитните полета. Короналните изригвания на маса (Coronal mass ejections или CME) представляват голямо количество слънчево вещество в междузвездното пространство в резултат на активни процеси, които стават на звездата.

На този етап за механизмите на работа на CME учените знаят малко, затова новите резултати са изключително важни. Смята се, че именно материята на изригванията, достигаща земна орбита, е причина за електромагнитните бури, които могат да представляват опасност, например за електрическата мрежа.

Освен това като се изучи механизмът на CME, ще може да бъде разработена технология, с която да се предсказва възникването на въпросните слънчеви изригвания. Космическото дуо, наречено Стерео /Solar Terrestrial Relations Observatory/, продължава пътя си към зоните, известни като точки на Лагранж.

В тези точки гравитацията на Слънцето и Земята се комбинира и образува т.нар. гравитационни кладенци, където се събират астероиди и космически прах. През 18-и век математикът Жозеф-Луи Лагранж стига до извода, че в системата Слънце-Земя има пет гравитационни кладенеца. На апаратите-близнаци на НАСА предстои да преминат през два от тях, наречени L4 и L5.

При преминаването си през гравитационните кладенци дуото „Стерео“ ще използва специален телескоп, за да открие следи от астероиди. Благодарение на тези данни учените ще са в състояние да определят дали точките светлина са астероиди. Специалистите обясняват, че е възможно тези астероиди да са останки от планета с размерите на Марс, която се е формирала преди милиарди години, обяснява Майкъл Кайзер от космическия център на НАСА „Годард“. Смята се, че преди 4,5 милиарда години, когато планетите все още са били в период на растеж, е съществувал хипотетичен свят, наречен Тея.

Планетата е била изтласкана от L4 или L5 под гравитационното въздействие на други развиващите се планети като Венера и се е сблъскала със Земята. В резултат на този сблъсък външните пластове на нашата планета и Тея са били изхвърлени в орбита и са се съединили под въздействието на собствената им гравитация, формирайки Луната. Концепцията е модифицирана версия на Теорията на гигантския сблъсък, според която Луната се е зародила вследствие на сблъсъка между младата полуразтопена Земя и Тея.

Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и летливи елементи. В резултат на сблъсъка външните пластове на Земята и Тея са се отделили. Те са съдържали предимно леки елементи като силиций и е възможно Луната да се е формирала от този материал. Оригиналната мисия на космическите апарати-близнаци „Стерео“ е да предоставят триизмерни изображения на космическото време, наблюдавайки Слънцето от двете точки, където са разположени.

Космическото време причинява смущения в електромагнитните полета на Земята и влияе върху електрическата мрежа, комуникационните и навигационни системи. То е сочено като виновник за редица проблеми с новите технологии от изобретяването на телеграфа през 19-и век.

 

www.actualno.com

Учени установиха къде започва космосът

Учени установиха къде е границата между земната атмосфера и външния космос, съобщи Лайв сайънс.

d0bad0bed181d0bcd0bed181d18ad182Тя е на 118 км над земната повърхност, разкри нов инструмент, наречен Супратермален йонен апарат, създаден от екип на Университета на Калгари. Той я засече, като проследи сравнително слабите ветрове от земната атмосфера и по-силния поток от заредени частици в космоса, който може да достигне скорост 1000 км/ч.

Понятието обаче остава объркано, защото то се определя от разнородни дефиниции. Някои астрономи приемат за граница с космоса преминаването линията от 80 км над Земята.

Други, включително и космическата индустрия, я приемат като 100 км. Теодор фон Карман още в началото на миналия век изчислява, че на тази височина атмосферата е толкова разредена, че е пренебержима и обикновените летателни апарати не могат да функционират.

Други обаче поставят тази граница чак на 21 милиона километра над Земята, защото там вече земната гарвитация не е доминантна. Международната федерация по въздухоплаване, която определя стандартите, приема за граница с космоса 80 км.

САЩ обаче официално никога не са приемали подобен стандарт, защото той би усложнил въпроса с правата за преминаване на спътниците. НАСА използва линията от 122 км при връщане в атмосферата, защото на тази височина совалките превключват управлението си.

Възможността да се правят измервания в този район е твърде ограничена, защото той е над обхвата на балоните и под този на сателитите. Канадският инструмент е монтиран на ракетата JOULE-II. Тя се издига до около 200 км на 19 януари 2007 г. и събира данни пет минути, докато преминава през „границата на космоса“.

Данните позволяват да бъдат изчислени енергийните потоци към земната атмосфера и да бъде изучено по-добре взаимодействието между космоса и атмосферата.

www.actualno.com