• Top Posts

  • Blog Stats

    • 105,554 hits
  • Категории

  • Архив

Многоклетъчните организми 200 милиона години по-рано на Земята

Група изследователи от Канада и САЩ установиха, че многоклетъчните организми са съществували на Земята 200 милиона години по-рано, отколкото се предполагаше досега, съобщи сп. „Ню сайънтист“.

МногоклетъчнитеСпоред нови данни, получени от специалистите, преди 850 милион години в световния океан са се срещали примитивни морски гъби.

В рамките на изследването учените са изучили образци от геоложки отлагания от северозападните части на Канада на възраст 0,78-1,08 милиарда години. В тях са били намерени следи, аналогични на тези, които остават след фосилизирането на съвременните гъби, чиято възраст обаче е не по-малко от 11 000 години.

Според изследователите намерените следи доказват, че преди около 850 млн. години в световния океан са се срещали многоклетъчни организми.

Новите резултати показват, че биосферата е съществувала на планетата през целия криоген – период от историята на Земята от преди 635-850 милиона години, когато тя цялата е била покрита с лед.

Хипотезата на учените обаче се приема нееднозначно в научните среди. Специалисти са на мнение, че са необходими нови допълнителни доказателства.

www.actualno.com

До 30 години ще осъществим контакт с живот на други планети

d0b6d0b8d0b2d0bed182d0b0-d0b8d0b7d0b2d183d0bd-d0b7d0b5d0bcd18fd182d0b0Живот на други планети ще бъде открит до 2030 г. Такова е мнението на един от най-видните руски астрофизици, ръководителя на Астрокосмическия център на Физическия институт „П.Н. Лебедев“ на Руската академия на науките академик Николай Кардашев, предаде ИТАР-ТАСС.

„Надявам се, че в близките няколко години в астрономията ще бъдат направени много големи научни открития, че до 2030 г. ще открием живот на други планети“, заяви ученият.

„Тогава ще видим как се живее там и какво се диша. Напълно съм уверен, че ще намерим братя по разум, и ми е странно, че някой се съмнява в това“, допълни той.

Академик Кардашев отбеляза, че сега за изясняване на по-рано неизвестните основни закони на Вселената и в частност за търсене на живот и извънземни цивилизации на Земята и в космоса се създават най-големите в цялата история на науката телескопи.

„Изстреляната тази година американска орбитална обсерватория „Кеплер“ трябва ежегодно да открива около 50 планети, подобни на нашата. Ще е странно, ако в условия, сходни с тези на Земята, не бъде открит живот. Обсерваторията ще може да определи състава на атмосферата им, в частност да открие кислород, а това ще свидетелства за наличие на живот“, поясни ученият.

Според него важни и интересни открития ще бъдат направени и с помощта на космическия телескоп „Радиоастрон“, който трябва да бъде изведен на орбита от Русия в края на годината. Този телескоп ще позволи да се получат по-рано недостижими по своята детайлност изображения на изследваните космически обекти.

По думите на академик Кардашев, много експерименти се опитват да установят природата на тъмната материя и тъмната енергия. Засега обаче е трудно да се каже кой от тези експерименти ще се окаже най-успешен.

„Ясно е, че в близките няколко години ще бъдат получени много интересни и важни данни. Това се отнася най-вече за Големия адронен колайдер, който трябва да започне да функционира тази година. Дали с негова помощ ще бъдат открити нови частици, които се явяват като основа за физиката на елементарните частици, е кардиналният въпрос“, смята академик Кардашев.

„И положителният, и отрицателният отговор на този въпрос ще има фундаментално значение“, увери той. БТА

www.actualno.com

Фосили хвърлиха светлина върху морски хищник, живял преди 500 милиона години

Части от фосили от опасен хищник, кръстен Hurdia Victoria и описван първоначално като вид ракообразно, могат да хвърлят светлина върху произхода на артроподите, които включват около 80 на сто от познатите видове на планетата, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.  

Тези части от фосили произхождат от шистите в прохода Бърджес в Скалистите планини в Британска Колумбия, Канада.

Преди близо век се е смятало, че първите открити от изследователите части от въпросните фосили са от вид ракообразно. Палеонтолозите не си давали сметка, че други фосилизирани части от животното са попаднали в отделни колекции и са били описани като части от различни животни, сред които медуза, морски краставици и други артроподи.

При разкопки през 90-те години на 20 век били открити по-цялостни фосили, които позволили да се установи, че Hurdia Victoria е значително по-голямо животно, отколкото се е смятало дотогава.

Последният елемент от пъзела е добре съхранен фосил, намерен в колекцията на природонаучния музей „Смитсониън“ във Вашингтон, заявиха съавторите на изследването палеонтолозите Алисън Дейли и Греъм Бъд от университета на Упсала в Швеция. 11

Новото описание на Hurdia Victoria показва, че животното е имало роднинска връзка със страховития хищник Anomalocaris. Както и Anomalocaris, Hurdia Victoria е доминирал в океаните през камбрия, преди около 540-500 милиона години.

Животното е имало кръгла челюст с много зъби, заради която е наричано „тиранозавър от камбрия“. За разлика от Anomalocaris, то е имало огромна раковина на три части, която е минавала пред главата му, а това, според изследователите, е изненадващо.

Животното е било дълго два метра, като черупката е съставлявала половината от дължината му. Подобен вид раковина никога не е бил наблюдаван у друг вид фосилизиран или жив артропод, отбеляза Алисън Дейли.

Използването на голяма черупка, която сякаш удължава главата на животното, е мистерия.

При повечето животни раковините защитават меките тъкани на тялото, но при Hurdia Victoria тази част от черупката е празна и отделни части от тялото му остават незащитени, допълни тя.

Hurdia Victoria и Anomalocaris са сред първите представитнели на артроподите, които включват насекоми, ракообразни, паяци и стоножки. Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Сайънс“.

 

http://www.actualno.com/