Всичките ни действия – програмирани!

Невероятното разкритие направиха немски учени, които отгатват решенията, преди да сме ги взели

Векове наред човекът се смята за господар на природата, за същество, което е висша степен на еволюцията. Докато животните се подчиняват на инстинктите си, хората се ръководят от разум и свободна воля. Върховенството на човека обаче може да се окаже поредната илюзия, ако се потвърдят твърденията на учените от Института по изучаване на мозъка Макс Планк в Лайпциг и на берлинския Център по компютърни невроизследвания. Екипът провежда експеримент с цел да изясни как всъщност човек взема решения. Резултатите са доста стряскащи, установил екипът под ръководството на професор Джон-Дилън Хайнес. Оказва се, че често решенията в мозъка се вземат още преди да го осъзнаем.

Същността на немския експеримент е проста – участникът сяда на пулт с две копчета, които трябва да натиска с лявата или дясната ръка, както пожелае. Главата на опитното зайче е покрита с датчици, регистриращи активността на отделните части на мозъка. В някои случаи в изследването се включва дори магнитно-резонансен томограф. Участниците избират самостоятелно кога и с коя ръка да натиснат копчетата. От тях обаче се иска да запомнят момента, когато са взели окончателното решение. Целта на експеримента е да се определи какво става в човешкия мозък точно преди индивидът да почувства, че е намерен алгоритъм на действията му.

Изследователите установяват, че 7 секунди преди човек да вземе осъзнато решение, изборът е вече нaправен в мозъка му. Т.е. компютърът, включен в изследователската апаратура, можел да предскаже какво ще направи участникът в експеримента в близките секунди. Естествено, предсказанието става възможно благодарение на сложна програма. Преди това научават електронната машина да различава два различни модела активност в челната част от кората на главния мозък, свързана с вземането на решения.

В хода на експеримента томографът регистрирал промяна в енергийния обмен в мозъка, при което на компютърния екран се променял цветът на отделните части в тримерния мозъчен модел. Информацията постъпва с датчици, чувствителни към електрофизиологичните показатели. В резултат още преди участниците в експеримента да вземат осъзнато решение, изследователите, следящи внимателно показанията на компютъра, били наясно как ще постъпят опитните зайци.

Изследването предизвиква спорове в научния свят, тъй като немските учени посягат на най-святото – свободната воля на човека. Ако всички наши действия са предопределени преди момента на осъзнато вземане на решение, излиза, че волята и разумът ни са просто илюзия. Излиза, че мозъкът е програмиран и взема решения вместо нас, подобно на компютър.

Въпреки че експериментите на проф. Хайнес имат много опоненти, много от колегите му ги вземат насериозно. И с право. Ако данните от експеримента се потвърдят и точността на предсказанията се повиши, това може да промени радикално основите на науката за мозъка. Досега се смяташе, че целият процес на вземане на решение в мозъка трае секунда-секунда и половина, а се оказва, че това става цели 7 секунди по-рано. Това означава, че решението ни е предопределено, че в подсъзнанието съществува дълго и дълбоко планиране и на най-простите ни действия. Това наистина удивлява учените.

Оказва се, че немските изследователи не са първите, които издигат такава хипотеза, преди 20 г. американецът Бенджамин Либет открива особен сигнал, т.нар. потенциал за готовност. Той, според учения, възниква секунда преди вземането на решение. Експериментите на Либет обаче са оспорени от критиката.

Немският експеримент показва, че като изключим действията под натиск, решението в подсъзнанието се взема дълго преди да си дадем сметка за него. Засега обаче учените не знаят как и къде се взема окончателното решение. В момента екипът се опитва да установи може ли съзнанието да влияе върху неосъзнатото решение. С възможното вмешателство на съзнанието в процеса на вземане на решение се обяснява разминаването в компютърните прогнози и осъзнатите крайни решение на участниците в експериментите.

Единствената наука, която приема възторжено резултатите от изследванията на немците, е психотерапията. Последователите на Фройд и Юнг отдавна твърдят, че приемането на всякакво решение става дълго преди човек да си даде сметка за това. А решенията се формират точно в сферата на несъзнателното, която проучва проф. Хайнес. Още Зигмунд Фройд, един от стълбовете на психотерапията, обръща внимание на това, , че нищо не е случайно – нито дума, нито жест, нито неочаквани на пръв поглед движения или действия. Всичко има вътрешен смисъл, произлиза от някакъв източник. Този източник, според съвременните психотерапевти е несъзнателното – психическите процеси и механизми, за които човек не си дава сметка, т.е. не контролира съзнателно.

Немските учени търсят практическо приложение на феноменалните резултати от експеримента. Проф. Хайнес не изключва изследването да окаже неоценима помощ на хората инвалиди. Ако се увеличи вероятността от предсказване намеренията на човека, хората с парализирани крайници ще могат не само да получат т.нар. умни протези, реагиращи на неосъзнатите желания на човека, но и да се научат да управляват например вратите в дома си. За това просто ще трябват специални устройства, разчитащи данните от датчици на главата на индивида. Съществуват и други възможности за използване на резултатите от експеримента. Специалисти изразяват опасения, че той ще даде възможност за широко развитие на манипулативните технологии. А детектора на лъжата ще бъде невъзможно да бъде измамен, дори от най-ловките лъжци.

Все пак специалистите психотерапевти не са склонни да приемат, че доказването на огромната роля на несъзнателното при вземането на решения ще разколебае господството на човека в природната йерархия. Човекът няма да загуби козовете си пред животните, тъй като нашето несъзнателно е много по-сложно от тяхното поради натрупания културен опит. Ние имаме чувства, фантазии, желания, които животните нямат – при тях1 действат единствено инстинкти, влечения, потребности, смятат експертите.

НЕПРЕДСКАЗУЕМО
Мозъкът не е орган на мисленето, а биологичен интерфейс, с който получаваме и обработваме информация. Тя съществува в свободно състояние, като материята. Съмнително е, че някой ще успее да разчете това, което се ражда в подсъзнанието. Мозъкът е самообучаваща се система. Действаме ли в рамките на социалните стереотипи, решенията ни са лесно прогнозируеми.Възникне ли обаче проблемна ситуация, решенията на човека са съвършено непрогнозируеми, смята проф. Михаил Решетников, ректор на Източноевропейския институт по психоанализа.

www.chudesa.net